* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

Димитровата майчица,
тя си Димитра друсаше
и му песен пееше:
- Расни ми, сине, порасни,
че имаш сестра заробена,
да идеш, да я отробиш!...
Расна Димитър порасна,
стана си ерген достоен.
Врана си коня възседна,
та булка да си подири.
Девет села премина,
в десето село запрял се.
Голямо хоро играе,
край му се със край не види,
отседна Димитър кончето
и го у стобор привърза,
па се на хоро улови
до една жълта еврейка.
Па си я леко питаше -
ще ли го вземе или не.
Тя му е дума дала,
той се назад повърна,
майци си да обади.
Димитър мами думаше:
- Аз съм си булка намерил,
моето ходене ходеше,
ала е жълта еврейка.
Майка Димитру думаше:
- Иди я, синко, доведи
и да е жълта еврейка
ще я, мама, покръстим,
тогава ще ви венчаем.
Димитър си я доведе
и я в църквата заведе.
Като в църква влезли
вратата се затвори,
попове онемели.
Димитровата майчица,
тя се сама сетила,
та си булката запита:
- Отде си и и откъде си,
да не сме нещо роднина?!
- Мене ме мама хвърлила,
отдавна в Беглото,
та са минали евреи
и са ме мене взели,
затуй съм жълта еврейка.
Димитровата майчица,
тя си Димитру думаше:
- Това е, синко, сестра ти!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012