* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

Мама на Стоян думаше:
- Стояне, сине Стояне,
хай да го мама ожени,
да си ликата намериш,
лика, Стояне, и прилика.
Да мяза, сине, на тебе,
да ходи твойто ходене,
да гледа твоя мил поглед.
Стоян мама си думаше:
- Мар, мамо, мар, стара мамо,
мар, аз си лика намерих,
лика, мамо, моя прилика,
да мяза, мамо, на мене,
да ходи мойто ходене,
да гледа моя мил поглед,
ала ми й жълта еврейка.
Като я, мамо, доведем,
първом ще я кръстиме,
българско име ще сложим!
Ходили и я довели.
Като до църква отишли,
църквата се затворила,
кандилата угаснали,
хората се чудим чудили:
- Бре, каква й таз работа?!
Мама еврейка питаше:
- Еврейке, жълта и бледа,
от край заман да си еврейка,
или си бяла българка?
Еврейка дума мама си:
- Мамо ле, стара свекърво,
аз не съм жълта еврейка,
а най съм бяла българка!
Кога съм била мъничка,
мъничка, на една годинка,
тогаз мурабе станало.
Всички от мурабе бягали,
и мама от мурабе бягала,
че ме на пътя хвърлила.
Евреи от там минали,
че ме на пътя намерили,
затуй съм жълта еврейка.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012