* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

Димитровата майчица,
тя на Димитър думаше:
- Хайде се, синко, ожени,
себе си лика намери,
достойна мома да вземеш,
на тебе, Димитре, да мяза,
твое ходене да ходи,
твое носене да носи,
твое думане да дума,
твоя мил поглед да гледа.
Димитър майка послуша,
пък влезе в тъмни яхъри,
изведе конче охранено,
синьо го седло обседла,
пък отиде тука надолу.
Ходи Димитър, дири си,
нийде си лика не намери,
от своя вяра българска,
най найде Димитър, намери,
една ми жълт еврейка -
на него много да мяза,
негово ходене тя ходи,
негово думане не дума,
негов мил поглед не гледа.
Като дома я заведе,
като в черква отиват -
черква се затворила,
кандилата угаснали,
поповете онемели.
Димитровата майчица,
тя на еврейка думаше:
- Я кажи, моме, от где си,
от где си от къде си?
Еврейка дума майка му:
- Димитрова ле майчице,
аз не съм жълт еврейка,
аз съм си бяла българка,
мурабе, като станало,
майка ми от турци бегала,
та ме е майка хвърлила,
в драката, в комуниката,
та са ме евреи намерили
и са ме евреи отгледали,
затуй съм жълта еврейка.
Кога ги двама разделят,
черквата се отворила,
кандилата са светнали,
поповете отнемели,
щото са брат и сестра.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012