* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

Димитрова майчица,
тя на Димитра думаше:
- Димитре, чедо Димитре,
хайде се, чедо, ожени,
себе си ликата намери,
себе си ликата-приликата.
По всичко на теб да мяза -
твойто ходене да ходи,
твойто носене да носи,
твоят мил поглед да гледа.
Ходил Димитър, търсил -
не можал да си намери
от свойта рода българска.
Най си Димитър намерил
една жълта еврейка
и тя му много мязала.
Като я Димитър заведе,
майка му казала:
- Димитре, чедо Димитре,
нищо, че е еврейка,
вий двама много си мязате.
Като сватбата почнаха,
като в черква влязоха,
свещите угаснаха,
поповете онемяха
и един друг се питаха:
- Да не би да са нещо роднина?
Булката почна да плаче,
да плаче и говори:
- Аз без туй не съм еврейка,
аз съм чиста българка!
Майка ми, когато бягала,
аз съм била мъничка,
и ме сред пътя оставила,
и евреите са ме найдили,
и евреите са ме вземали.
Димитрова майчица,
тя се в чудо видяла -
имала дете хвърлено...
Той си сестрата намерил
и затуй си толкова приличат.
Почнала тя да плаче
и на Димитра думаше:
- Димитре, чедо Димитре,
ти намери сестра си!
Да идеш сега да търсиш,
каквото ти се хареса...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012