* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

Майка Димитра думаше:
- Синко Димитре, Димитре,
хайде се, синко, ожени!
- Навсякъде, майко, ходих,
дирих по села и по градове -
никъде си не намерих моята прилика.
Само остана да ида
в това ми пусто село еврейско...
Стана Димитър, та отиде,
тамо си прилика намери -
една ми жълта еврейка,
па я поведе Димитър заведе,
право в черква я заведе.
Като в черквата влеле -
черквите се сами затворили,
поповете онемели,
дяковете ослепели,
едно попче, младо дякче,
ни ослепя, ни онемя,
то си на еврейка думаше:
- Да не сте нещо роднина?!
Чиста ли си еврейка или си българка?
- Аз не съм еврейка, аз съм си българка.
Кода е мурабе стояло,
та ме е мама хвърлила
и евреи са ме тогава взели...
Черкви се отворили,
поповете прогледнали,
Димитър се със сестра прегърнали,
живи са се прегърнали,
мъртви са ги разгърнали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012