* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

Мама Димитри думаше:
- Чедо Димитре, Димитре,
ай да те, мама, оженим,
ай да те, мама, задомим,
доде ти булка прилича
и на булка детенце!
Стана Димитър, отиде,
през девет села той мина,
не можа да си намери
лика и още прилика,
която да му прилича.
Десето село намери,
ала не бяла българка,
най е жълтата еврейка.
Негово ходене ходи,
неговия поглед гледа.
Стана Димитър, отиде
и на майка си продума:
- Майно ле, мила майчице,
през девет села аз минах,
не можах да си намеря
лика и още прилика,
която да ми прилича.
Десето село намерих,
ала не бяла българка,
най е жълтата еврейка.
Моето ходене тя ходи,
моите думи тя дума,
моя мил поглед тя гледа.
Мама Димитри думаше:
- Макар и жълта еврейка,
иди я, синко, вземи я,
нали на тебе прилича.
Стана Димитър, отиде,
повдигна сватба голяма,
я в църква като влезнали,
я кандила изгаснали,
я попове онемели,
калугери ослепели.
Тогаз се е мама сетила,
сетила и досетила
да не са нещо роднина,
роднина, една кръвнина.
Булка под було продума:
- Аз не съм жълта еврейка,
най съм си бяла българка.
Мен ме е мама хвърлила,
във едни драки върбови,
кога от турци бягала.
Не ме намери българка,
най ме намери еврейка,
еврейка ме е отгледала.
Тогаз се е мама сетила,
сетила и досетила -
това е нейната Радка,
дето я мама хвърлила,
кога от турци бягала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012