* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

Майка Димитър думаше:
- Качи конче хранено,
па иди по села и градове -
себе си лика намери!
Димитър майка дума:
- Аз съм я, мамо, намерил,
но не е бяла българка,
ала е жълта еврейка.
Майка Димитър думаше:
- Иди я, синко, доведи,
най-напред ще я покръстим
и после ще я венчаем.
Дорде еврейка кръстили -
кандилата са светели;
почнали да я венчаят -
кандилата изгаснали.
Майка Димитър продума:
- Синко Димитре, Димитре,
попитай, синко, еврейка -
асъл ли е жълта еврейка,
да не е бяла българка,
или пък нещо роднина?!
Еврейка дума Димитър:
- Димитре, море, Димитре,
аз не съм жълта еврейка,
ала съм бяла българка!
Мама от турци бягала
и ме на пътя хвърлила,
в пусти драки еврейски.
Евреи са ме найдели,
найдели, още гледали,
затуй съм жълта еврейка.
Димитровата майчица,
тя се наскоро сетила,
че е имала дете хвърлено,
кога от турци бягала,
па Марийка хвърлила,
в пусти драки еврейски...
- Синко Димитре, Димитре,
това е твоята сестрица!
Па ги из черква извели,
и ги в къща завели,
че са били брат и сестра.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012