* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

- Синко Димитре, Димитре,
окачи конче хранено,
па си, момко, па иди
по села и градове.
Себе си лика намери,
себе си лика и прилика.
На тебе да е хубава,
на баща ти разумна,
на мене, майко, работна,
твоето ходене да ходи,
твоето гледане да гледа!
Димитър на майка продума:
- Аз съм я, мамо, намерил
и не е бяла българка,
ами е жълта еврейка...
Димитровата майчица,
тя на Димитър продума:
- Иди я, момко, доведи,
най-напред ще я кръстим,
подире ще я венчаем!
Димитър майка послуша,
отиде, еврейка доведе.
Кат я в черква заведе,
дорде еврейка кръстили,
кандилата са светели;
почнали да я венчават -
кандилата изгаснали,
поповете се изнесли.
Еврейка дума Димитър:
- Димитре, мари, Димитре,
я не съм жълта еврейка,
аз съм бяла българка!
Мама е от турци бягала,
па ме е на пътя хвърлила
в пусти драки еврейски.
Евреи са ме найдели,
найдели, още гледали,
затуй съм жълта еврейка.
Димитрова майчица,
тя си наскоро спомнила,
че имала дете хвърлено,
кога от турци бягала,
та е Марийка хвърлила
в пусти драки еврейски
и евреи са я найдели,
затуй е жълта еврейка.
Тия тогава признали,
че са брат и сестра,
че из черква извели,
и у тях са завели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012