* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

Мама Димитре думаше:
- Димитре, чедо мамино,
хай да се, синко, ожени,
с тебе си лика намери,
с тебе си лика-прилика,
дето на тебе прилича,
прилича, синко, доганя,
твоето ходене да ходи,
твоето носене да носи,
твоя мил поглед да гледа.
Димитър мами си думаше:
- Девет години как стана,
все ходя, мамо, да търся,
нийде не можах да найда
моята, мамо, прилика.
Най си намерих, намерих
една ми жълта еврейка,
също на мене мязаше,
сал думите ми не дума,
защо е жълта еврейка.
Мама Димитре думаше:
- Иди я, синко, намери,
макар да й жълта еврейка,
по-напред ще я покръстим,
подире ще ви венчаем.
Димитър мами си послуша,
отиде да я доведе.
По-напред са я кръстили,
че ги в черкова завели,
завели, да ги венчават.
Черквите се затворили
и кандила угаснали,
поповете онемели.
Никой си нищо не дума,
сал владиката говори:
- Каква е вашта работа,
да не сте нещо роднина?
Булче под було продума:
- Аз не се зная отде съм,
отде съм и от къде съм;
аз не съм жълта еврейка,
ами съм бяла българка.
Когато мама бягала,
от тези мръсни татари,
мене в драките хвърлила,
че ме евреи найдили,
найдили и отгледали,
затуй съм жълта еврейка.
Тогава се мама усети,
че има дете хвърлено.
Жално си, милно заплака
и помежду им премина,
премина да ги раздели,
сестра от брата раздели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012