* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

Майка Димитър думаше:
- Синко Димитре, Димитре,
я иди в тъмни яхъри,
врано си конче притегни,
седем колани привържи,
с осмото себе прихвани.
Редом, Димитре, да ходиш
из нашта земя българска,
кат тебе булка да найдеш,
на теб, Димитре, да мяза -
твоето думане да дума,
твоето гледане да гледа.
Стана Димитър, отиде,
из свойта рода българска,
не можа булка да найде
на него да прилича,
негово думане да дума,
негово гледане да гледа.
Най си Димитър намери,
една ми жълта еврейка,
на него тя много прилича,
негово думане не дума,
негово гледане не гледа,
защото е жълта еврейка.
Пак се назад Димитър повърна
и на майка си продума:
- Майко ма, стара майчице,
не можах булка да найда
от свойта рода българска,
ала си, майко, намерих,
една ми жълта еврейка.
Тя на мене много прилича,
моето думане не дума,
моето гледане не гледа,
защо ми й жълта еврейка.
Майка Димитър думаше:
- Иди я, синко, доведи,
най-напред ще я кръщаваме
и после ще ви венчаваме!
Че стана Димитър, отиде,
доведе жълта еврейка
и след като я кръстили,
и кога да се венчават,
църквата се затворила,
кандилника се угасил,
и попа онемял.
Тогава майка продума:
- Отде си, булке, каква си?
Булка на свекърва отговаря:
- Аз не съм жълта еврейка,
ала съм бяла българка.
Кога мурабе станало,
мене ме мама хвърлила,
мен са евреи найдели,
затуй съм жълта еврейка.
Тогава майка се сеща,
че тя имала мома хвърлена,
през това пусто мурабе.
Тогава майка заплака:
- Вие сте сестра и брат!
Тогаз се черкви отворили,
кандила са се запалили,
и попа проговорил.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012