* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

Имала мама, имала,
едного сина Димитра.
Майка Димитра думаше:
- Айде се, сине, ожени,
себе си лика, намери -
на тебе да поприличва,
кат тебе да е хубава.
Походи много Димитър,
потърси булка хубава.
У Българската държава
не можа да си намери,
че си у влашко премина.
Там си Димитър намери
негова лика-прилика,
дето на него прилича.
Той си въз майка отиде
и си на майка думаше:
- Татък у Влашко преминах,
там си прилика намерих,
тя не бе, майко, българка,
най беше жълта еврейка.
Кат мене, майко, хубава,
твърде на мене прилича.
Майка Димитра думаше:
- Иди я, синко, доведи,
първо ще да я кръсти ме,
тогази ще ви венчаем.
Отиде тогаз Димитър,
задигна сватба голяма,
че я Димитър доведе,
та пред черквата дойдоха,
черквата се затворила,
кандилата угаснали,
поповете онемели.
Майка си дойде наума,
булката да изповяда:
- Булчице млада, под було,
че кат си жълта еврейка,
откъде си, накъде си?
- Майчице, майко свекърва,
като ме питаш, да кажа -
аз не съм жълта еврейка,
най съм аз бяла българка.
Когат марабет ставало,
тогаз майка ми бягала,
мене в драките хвърлила,
че ме евреи найдили,
найдили ме, намерили.
Евреи ме отхранили,
затуй съм жълта еврейка...
Тогаз й дойде на ума,
че имала си хвърлено,
хвърлено дете в драките.
Тогиз се черква разтворила,
поповете продумаха
и кандилата светнаха.
- Истина е това нещо! -
казаха си всички хора.
И се за ръка хванаха,
у Димитрови влязоха,
да ядат, холан, да пият,
сестра и брат се видяха!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012