* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

Кога е било през турско,
Димитровата майчица
имала дете мъничко,
мъничко дете на три дни,
на три дни и три нощи.
Нея са турци гонили
и са й така думали:
- Хвърли, гяурко, детето!
Тя детето хвърлила
и го евреи найдели,
Найдена са го кръстили.
Расна Найдена, порасна,
стана мома хубава.
Димитровата майчица,
кога се назад повърна,
гледа Димитър, отгледа,
станал ерген за женене.
Мама Димитър думаше:
- Да ходиш, синко, да търсиш,
хубава булка да найдеш,
на тебе лика-прилика!
Твоето ходене да ходи,
твоето носене да носи,
твоят мил поглед да гледа.
Ходил Димитър, търсил е,
по села и по градове,
нийде си булка не найде.
Па при евреи отиде,
там си еврейка намери,
и при майка си отиде,
и на майка си думаше:
- Майно ле, стара майчице,
ази си булка намерих.
Мойто ходене тя ходи,
мойто носене тя носи,
моят мил поглед гледа,
ала е жълта еврейка.
Мама Димитра думаше:
- Иди я, синко, доведи,
макар и жълта еврейка.
Ходил Димитър, довел я.
Кога в черкови да влязат,
булката да си венчават,
всички кандила изгасват
и поповете онемяват.
Само един поп продума,
той си булката попита:
- Да не сте нещо роднина?
Булката си тогаз продума:
- Аз не съм жълта еврейка,
а най съм бяла българка.
Кога съм била мънинка,
мене ме мама хвърлила,
че са я турци гонили,
евреи са ме найдели,
Найдена са ме кръстили.
Та брат и сестра излезли.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012