* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

Мама на Стоян думаше:
- Стояне, синко Стояне,
я си кончето възседни,
навред по селата да идеш,
по села и по градове,
прилика да си намериш,
прилика да ти прилича,
на тебе, синко, да мяза -
твоето ходене да ходи,
твоите думи да дума,
твоя мил поглед да гледа.
Стоян си конче възседна,
и тръгна Стоян, Стояне,
по села и по градове.
Не можа Стоян да изгледа,
на него мома да мяза,
че се назад повърна
и на майка си думаше:
- Аз ходих, мамо, аз гледах,
по села и по градове.
Не можах да си харесам,
на мене мома да мяза.
Само си една харесах,
тя не е бяла българка,
а най е жълта еврейка...
Мама на Стоян думаше:
- Стояне, синко Стояне,
бир да е, сине, еврейка,
иди я, сине, доведи!
Стоян сватове доведе,
кат си сватбата почнали,
и ги в черквата завели,
вратите се затворили,
кандилата угаснали,
поповете онемели.
Всички се чудят и маят,
каква е тази работа.
Тоз час я кума попитал:
- Да не сте нещо роднина?
Че се булката обади:
- Аз не съм жълта еврейка,
а най съм бяла българка.
Когато съм била мъничка,
когато от турци бягали,
мене ме майка хвърлила,
пък ме еврейка найдела,
найдела и намерила.
Затова съм жълта еврейка...
Като булка издумала,
вратите се отворили,
кандилата светнали,
поповете запели.
Тоз час майката казала,
че тя е дете хвърлила.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012