* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

Мама Стояне думаше:
- Хайде се, мамо, ожени,
ходи, майко, търси,
на тебе лика-прилика,
и на мене, мамо, да прилича.
Че стана Стоян да иде
в девет-десет села,
да търси лика-прилика
и на майка му да прилича.
Че влезе в десето село.
Девойка на пътя седеше.
Стоян се позагледа,
че прилича на майка му,
че се Стоян позапре въз девойка,
че й Стоян продума:
- Девойче бяло, хубаво,
бива ли на мен стопанка да станеш,
сватбари да ти проводя?
Стоян се назад повърна
и на майка си продума:
- Ази си, мамо, намерих лика-прилика,
и на тебе, мамо, прилича,
само че й, мамо, жълта еврейка.
Мама Стояне думаше:
- Не пречи, мамо, че е жълта еврейка,
само на нази да прилича.
Че вдигна Стоян сватба голяма,
в десето село сватба голяма.
Като за булка отиват,
право в църква я карат.
Като в църквата влизат,
кандила угаснали,
и икони изпадали,
попове онемели.
Свекърва се пред булка изправя:
- Донке, моме хубава,
жълта еврейке,
да не си ни нещо роднина?
Тя тогаз казала:
- Когато беше през турско,
мама бате Стояна носила,
пък мен ме мама хвърлила,
хвърлила в гората,
че минаха войници,
че ме вземаха, па отгледаха.
Аз не съм жълта еврейка...
Тогаз мама на Донка продума:
- Двайсет години стана,
все плача, мама, за тебе!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012