* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

Стоян на макя говоре:
- Оти ме, мале, не жениш,
доде съм младо, зелено,
доде ме моми гледая?
А макя си му говоре:
- Я бих те, сине, женила,
ама не мога да найда
на твое лице прилика!
Ходил е Стоян - обишел,
сто села и сто градове,
па си се дома завърна
и на макя си говоре:
- Найдох си, мале, прилика,
ама не си е бугарка,
на ми е пуста еврейкя!...
А макя си му говоре:
- Тако е, сине, еврейкя,
че ние ще я кръстиме!
Ишел е Стоян, довел я.
Завели са я у църква -
църква се сама затвори!
Свекърва тио говоре:
- Млого си, снахо, греховна!
Невеста тио говоре:
- Я не сам, мале, еврейка,
на си съм, мале, бугарка!
Кога съм била маненка,
мама от турци бегала,
та ме е на път хвърлила,
та си ме нашли евреи,
та си ме они чували...
Тогай се макя сетила,
че и она дете хвърлила,
че невестата е сестра му,
затуй му била прилика!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012