* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

Мама Стояну думаше:
- Хайде се, мама, ожени,
на мене отмяна донеси,
пък на тебе, мамо, другар.
Че стана Стоян, отиде
в девет села, в десето,
там си Стоян намери
едно ми младо, хубаво,
бяло, червено момиче.
Момиче на порти седеше,
като си Стоян видя,
с пръв го поглед залиби,
и се до момиче приближи,
и на девойка думаше:
- Девойче младо, хубаво,
много те ази харесах,
на мене булка да станеш,
бива ли, прилича ли?
Тя се много почуди,
на Стоян дума не отмени.
Тогаз й Стоян каза:
- В неделя ще дойда,
голяма сватба ще вдигнем!
Стоян, кат си в тях отива,
и на мама си продума:
- Майно ле, стара майчице,
ази си, мамо, намерих,
на мен, мамо, да мяза,
и на тебе, мамо, да прилича.
Ала не била българка,
най ми е жълта еврейка...
Мама Стояну думаше:
- Макар че й жълта еврейка,
айде да идем, да я вземем,
като на нас пролича.
В неделя сватба вдигнали,
през девет села в десето.
Булка на кола турнали
и за селото потеглили.
Като в църква отишли -
попове онемели,
кандила угаснали,
икони изпадали.
Свекърва пред булка отива:
- Булчице ле, млада, хубава,
от какъв си род, откъде идеш?
- Ази си рода не знам,
кога бе турско -
мама ми имала две деца,
бате Стоянчо носили,
пък мене ме хвърлили,
че ме еврейски войник намерил
и ме мене войник отглежда...
Тогава я свекърва прегръща:
- Донке, мила мамина,
двайсет години станаха, мамо,
от как мисля, плача за тебе!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012