* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

Димитровата майчица,
тя на Димитър думаше:
- Хайде се, мамо, ожени,
себе си лика намери,
себе си лика-прилика,
на тебе първа пръвнина,
на мене млада отмяна.
Да ходиш, мама, да търсиш,
на тебе тя да прилича,
на мене, мама, да мяза!
Димитър мама си послуша,
че си кончето възседна,
от село на село ходеше,
от град на град търсеше,
не можа той да намери
своята рода българска.
Най ми Димитър намери
една ми пуста еврейка,
на него много прилича,
на майка му много мяза.
Той се назад повърна
и на майка си думаше:
- Аз ходих, мамо, и търсих,
но не можах да намеря
своята рода българска,
а най си, мамо, намерих
една ми пуста еврейка -
на мене много прилича,
на тебе много тя мяза.
Димитровата майчица,
тя на Димитър думаше:
- Иди я, майка, доведи,
по-напред ще да я кръстим,
после ще я венчеем.
Димитър майка послуша,
отиде, еврейка доведе.
Като у черква излязоха,
във черква на венчаване,
нали са попове онемели
и кандилата угаснели.
Димитровата майчица,
тя на еврейка продума:
- Мъри, ой те тебе, еврейке,
де си, откъде си,
да не сме нещо роднина?
Тогаз еврейка продума:
- Аз не съм жълта еврейка,
а най съм бяла българка.
Като марабе станало,
майка ми, като бягала,
мен у полето хвърлила,
найдали са ме евреи,
те са ме мене отгледали,
затуй съм жълта еврейка.
Димитровата майчица
имала дете хвърлено -
те били брат и сестра,
затуй си много приличали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012