* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

Мама на Иван думаше:
- Синко Иване, Иване,
не се й на мама додяло,
дето те храни и гледа,
най се на мама додяло,
дорде ти найде прилика,
прилика, да ти прилича.
Иван на мама думаше:
- Найдах га, мамо, найдах га,
ала е твърде далеко -
дето слънцето огрява,
месечинка рог подава.
Мама на Иван думаше:
- Нека е, синко, далеко,
да е на Иван прилика.
Мама е, синко, хранила
два коня, кат два вятъра -
за ден да идем, да дойдем.
Тръгнали булка да вземат.
Дорде да идат и дойдат,
две лета жътва жънали,
три лета харман вършали.
Взели булка, върнали се.
Щом край черква наближили,
попове са онемели,
граматици ослепели.
Мама на Ванчо думаше:
- Попитай, синко, булката,
дали е булка еврейка,
или е булка христянка.
Дорде га Ванчо попита,
булка под було продума:
- Мамо льо, стара свекърво,
яз не съм булка еврейка,
ами съм булка християнка.
Га бяхме малки със Ванчо,
на пътя, мамо, играхме.
Циганки из път минаха,
че те ме, мамо, вземаха,
че те ме, мамо, занеха,
дето слънцето огрява,
месечинка рог подава.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012