* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

Майка Димитру думаше:
- Димитре, сино Димитре,
хайде се, синко, ожени,
себе си лика намери,
на тебе, сино, да мяза,
твоето ходене да ходи,
твоя мил поглед да гледа!
Димитър мами думаше:
- Аз ходих, мамо, найдох я,
ала е твърде далеко
от тука, мамо, до тамка,
година и половина.
На мене, мамо, тя мяза,
моето ходене ходи,
моя мил поглед тя гледа,
сал моите думи не дума,
щото е жълта еврейка.
Мама Димитру пак дума:
- Иди я, синко, доведи!
Първом ще да я кръстиме,
а после ще ви венчаем.
Димитър майка послуша,
че си еврейка доведе.
Най-първо са я кръстили,
Русанка са я нарекли.
Дошло е свята неделя,
тръгнали тези ми сватбари,
като черква наближили,
вратите се затворили,
кандилата угаснали,
поповете онемели.
Мама Русанка питаше:
- Русанке, росна ябълко,
да не си, чедо, роднина,
от где си, та накъде си?
Русанка мами продума:
- Мамо льо, стара свекърво,
аз не съм жълта еврейка,
аз съм бяла българка.
Кога е било мурабе,
моята майка бягала,
мене в драки хвърлила,
там ме еврейка найдила.
Мама Русанка пак вика:
- Русанке, росна ябълко,
Русанке, чедо рождено!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012