* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

Димитровата майка,
тя си на Димитра думаше:
- Търси си, синко, ликата,
ликата и приликата.
Димитър дума майка си:
- Мо, мале, мо, мила мале,
търсих я и я намерих,
на мене да си прилича,
със тебе да си вуйдисва.
Хай, да ме, мале, ожениш!
Димитровата майка,
тя си Димитра погоди,
погоди и го зажени.
Голяма сватба тръгна,
взели булка, върнали се.
Като в черква влязоха,
да си ги попа венчай,
черквата сама се затвори,
светиците изпопадаха,
попове онемяха.
Сватбарите се чудеха -
каква е тази работа?!
Да не са младите роднина,
да няма нещо грешно?
Димитър думаше:
- Ако има нещо грешно,
то й, че моята булка
е жълта еврейка,
еврейка недокръщана
и в очите немиросана...
Булка под було продума:
- Аз не съм жълта еврейка,
ази съм чиста българка.
Като съм била мънинка,
майкини от турци бягали,
мене в драка хвърлили.
Минали там жълти евреи,
минали и ме прибрали,
затуй съм жълта еврейка.
Сетила се тогаз Димитрова майка,
разбра си тя, че булката й
нейната мила щерка
и на Димитра още - сестра.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012