* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

Мама Тодорчу думаше:
- Я ожени се, Тодорчо,
майка ти стара, не може,
не може, синко, да шета.
Тодор си мами думаше:
- Аз ще се, мамо, оженя,
ала не мога да найда
моята, мале, прилика,
прилика да ми прилича.
Снощи, мор, мале, отидох
на Алтън-бунар кладенче,
тамка момиче заварих,
момиче, мале, туркинче.
Да беше, мале, българка,
с алтън щях да я претегля,
пак нея, мале, да взема;
да беше, мале, чифутка,
ази щях да я прекръстя,
пак нея щях да си взема;
най беше, мамо, туркиня,
туркиня, бяла кадъна!
Мама Тодорчу думаше:
- Тодорчо, сино, Тодорчо,
ти давай тежко имане
и давай, сино льо, продавай,
откупи девет попове,
в черкова ще я заведеш,
попове, сине, ще четат,
дано грехове изплашат.
Тодор мама си послуша,
той дава Тодор, продава,
продава тежко имане,
откупи девет попове,
че я в черкова заведе...
Паднала й мъгла кървава,
попове чели - не бива,
поповете онемели,
по-стар им попец прогълча:
- Попитайте си булката,
отде е и откъде е?
- Знайте ли и повните ли -
майка ми викат Стояна,
тейна ми викат Стояне,
брайна ми викат Тодорчо,
я мене викат Тодора...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012