* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Стояне, сино Стояне,
бре, ожени се, Стояне, -
не може мама да ходи,
да ходи, да ти слугува
на твоите девет овчаря,
на твойте десет аргати!...
Стоян мами си думаше:
- Мър, мале, мър, мила мале,
аз ойдох, мамо, аз търсих
моята лика-прилика,
не можах да я намеря;
една си, мамо, намерих -
тя да бе клета чифутка!...
Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Стояне, сино Стояне,
иди я, сино, доведи,
макар да й клета чифутка;
по-напред ще я кръщаме,
по-сетне ще я венчейме!
Че стана Стоян, отиде,
отиде, че я доведе,
по-напред са я кръщали,
по-сетне са я венчели.
Като у черкова влязали,
попове са онемели,
даскали са оглушели,
ексъри са окуцели,
светици са попадали,
кандила са изгаснали...
Една светица остана,
тя да бе света Неделя,
света Неделя думаше:
- Булкина стара майчица,
питайте и разпитайте,
да не са някак роднина!
Булка под було продума:
- Не сме никаква роднина,
ам най сме братец и сестра!
Като сме били мънинки,
голям е бозгун станало,
мене ме мама хвърлила,
че ме чифути отвзели,
затуй съм клета чифутка!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012