* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

Мама Димитър думаше:
- Хайди се, синко, ожени,
себе си лика намери,
от твойта рода българка
на тебе, мама, да мяза.
Димитър си майка послуша,
че влезе в тъмни яхъри,
изведе конче хранено,
отиде долу в Добруджа.
Ходи Димитър и пита
цели ми девет месеца,
а че Димитър намери
едно момиче еврейка,
на него много мязало.
А че се назад завърна
и на майка си каза:
- Ходих, мамо, търсих,
хубаво момиче намерих,
ама не е българка...
Мама Димитри думаше:
- Иди я, мама доведи,
първо ще я кръстим,
после ще я венчаем.
Димитър майка послуша,
доведе млада еврейка.
Като в черква влезли
кандилата изгаснали,
поповете онемели,
даскалите ослепели.
Димитрова майка тогаз,
тогаз еврейка попита:
- Кажи ми, мило момиче,
от де си и на къде си?
Да не си ни нещо роднина?
Тогаз еврейка казала:
- Аз не съм еврейка,
а най съм бяла българка.
Като е война станала,
майка ми, като бягала,
мене от ръка хвърлила;
евреи са ме намерили,
евреи са ме изгледали.
Димитровата майчица,
имала дете хвърлено,
писна, па заплака,
и си детето прегърна.
Кат ги двама разделили
черквата се отворила,
поповете продумали
и даскалите провидели.
Те били братец и сестра,
затуй си толкоз мязали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012