* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

Сеновец Мама Димитре думаше:
- Айде се, чедо, ожени,
свойта си лика намери,
свойта си й лика-прилика,
дето на тебе да мязва,
твойто ходене да ходи,
твоите думи на дума!
Димитър майка послуша,
отиде в тъмни яхъри,
изведе конче хранено,
с бял го ориз назоби,
с руйно го вино напои,
че се на конче преметна
и отиде татък надолу.
Ходи Димитър и търси,
не можа лика да найде,
най си Димитър намерил
една ми жълта еврейка,
много на него тя мязва,
неговото ходене ходеше,
неговото гледане гледаше,
но неговите думи не дума.
Че си при майка отива,
и си на майка думаше:
- Че ходих, мамо, че търсих,
не можах лика да найда,
намерих жълта еврейка,
много на мене прилича,
не дума сал моите думи,
щото е жълта еврейка!
Димитровата майчица,
тя на Димитра думаше:
- Иди я, чедо, доведи,
първом ще да я кръстите,
сетне ще да я венчайме.
Довежда Димитър еврейка,
кат' ги в черквата завели,
черквата се затворила,
кандилата са угаснали,
поповете са й онемели.
Димитровата майчица,
викнала, че й заплакала,
и си булката запитва:
- Че отде си, че накъде си,
да не сме нещо роднина?!
Тогаз булката продума:
- Кат ме питате, да обадя -
аз не съм жълта еврейка,
а най съм бяла българка.
Кога й мурабе ставало,
майка ми, като бягала,
мене на пътя хвърлила.
Евреи са ме намерили,
евреи са ме отгледали,
за туй съм жълта еврейка!
Димитровата майчица
викнала, та й заплакала:
- Аз си имам дете хвърлено,
кога й мурабе ставало,
ти ще си ми рожбата!
И кат ги двамата раздели,
черковата се й отворила,
кандилата са й светнали,
поповете са си запели,
излезли са братец и сестрица,
затуй си толкоз мязвали,
и право ги у тях завели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012