* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

Мама Димитър думаше:
- Остарях, мама, не видя,
не видя да те закърпя,
хайде се, чедо, ожени,
себе си лика намери,
от твойта вяра българска,
на тебе, мама, да мяза,
твойто ходене да ходи,
твойто носене да носи.
Стана Димитър, отиде
татък ми, татък надолу,
надолу, къмто Тракия.
Там си Димитър намери
една ми жълта еврейка,
много на него намязва,
неговите думи тя дума,
неговото ходене тя ходи,
наговото носене не носи,
защото е жълта еврейка.
Димитър се у тях повърна
и на майка си думаше:
- Ази си, мале, намерих
една ми жълта еврейка,
много на мене намязва,
мойто ходене тя ходи,
мойте думи тя дума,
моя мил поглед тя гледа,
моето носене не носи,
защото е жълта еврейка.
Мама Димитре думаше:
- Иди я, чедо, доведи!
Димитър мама си послуша,
голяма сватба вдигнаха
и си за булка тръгнаха.
Като в черкови влязоха,
кандилата угаснаха,
поповете онемяха
и черкови се заключиха.
Мама си тогаз продума:
- От де си, чедо, и от къде?
Булката дума, продумва:
- Аз не съм жълта еврейка,
ази съм бяла българка;
когат мурабе станало,
ази съм била мънана,
мама ми, като бягала,
мене ме е в драки хвърлила,
там ме евреи найдили,
найдили и отгледали,
затуй съм жълта еврейка.
Димитровата майчица,
тогаз й на ума дошло,
че имала дете хвърлено,
тогаз тя я прегърнала,
прегърнала и й казала:
- Вий сте брат и сестрица!
Тогаз ги двама разделят
и кандилата пламнали,
и поповете запели,
и черкови се отворили.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012