* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

Мама Стояне думаше:
- Стояне, синко Стояне,
ай да те, мама, оженим.
Да ходиш мама, да търсиш,
на тебе да е прилика,
на къщата премяна,
а на мене отмяна.
Стоян мама си послуша,
и ходил Стоян да търси,
и си прилика намерил,
и се е Стоян върнал,
и на майка си думал:
- Аз ходих, мамо, и търсих,
и си прилика намерих,
ала не е българка,
а най е жълта еврейка...
Мама Стояне думаше:
- Макар и да е еврейка
на друго име ще я покръстим,
на друго име - българско.
Тръгнаха за булка да отиват.
По пътя три пъти коля чупиха,
чупиха и направяха.
Стоян се чуди и мае,
каква е тази работа.
Като си в село пристигнаха
и в църквата да влязат,
черковите се затворили,
попове онемели,
че си останало най-малкото даскалче,
то на Стоян думаше:
- Стояне, адаш бе, кардаш,
викай си, Стояне, булчето,
викай го и го попитай -
да не сте нещо роднина!
Стоян си булче попита
и тя му е казала:
- Аз не съм жълта еврейка,
а най съм чиста българка.
От турско мурабе сме бягали,
а мен на пътя хвърлили,
че ме евреи намерили,
затуй съм сега еврейка.
Стоян на мама си думаше:
- Тя не е, мамо, еврейка,
а най е чиста българка!
Турско мурабе бягали,
и на пътя я намерили,
и тогаз са я прибрали.
Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Аз имам дете хвърлено,
това е, Стояне, сестра ти!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012