* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

Стоян за булка ще иде,
за булка, за презморченка.
Когато за булка замина -
вишни череши цъфтяха,
ечемиците класяха.
Кога се назад връщаха -
вишни череши беряха,
ечемиците жънеха.
Като се назад връщаха
из морето плуваха,
до сред са море стигнали,
бурно се море разигра,
от Бога е книга паднала
у кръстниково коляно.
Кръстник си писмо четеше,
бистри си сълзи ронеше,
че си морето искало
до три ми курбана -
Стояна млад младоженик,
с негово младо деверче
и с кръстниково детенце.
Кат зачу Стоян таз дума,
на кръстник ръка целуна,
на кръстник и на кръстница,
и на всичките сватбари,
а с Петкана се ръкува,
с невястата си хубава.
Деверче за ръка улови
и се в морето хвърлиха.
Морето не се устани,
още се по-бурно разигра.
Кръстница дете държеше,
в красно го чело целуна
и го в морето хвърли -
тогаз се море укроти.
Сватбари думат Петкана:
- Петкано, булка презморска,
дали напред да вървим,
или се назад повърнем?
Петкана, булка презморска,
на кръстник ръка целуна,
на кръстник и на кръстница,
и на всичките сватбари,
тогаз Петкана продума:
- Ой ви вази, сватбари,
сватбари, и вий гайдари,
хайде напред да вървим,
че ми се Стоян хвалеше,
че имат двори широки,
каменни и калдаръмени,
че има къщи високи,
високи къщи, талпени,
с девет, десет балкона!
Тръгнали напред да вървят,
а Стоян си море преплува
и си у тях отиде,
сватбата си превари.
Стоян си у тях отиде,
мокри си дрехи съблече,
сухи си дрехи облече.
Сред двори до три трапези,
Стоян на трапези поседна
с негово младо деверче
и с кръстниково детенце.
Стояновата майчица,
наточи котел със вино
и си край село излезе,
сватбата да си посрещне
Стояновата майчица,
тя на сватбари думаше:
- Сватбари, и вие гайдари,
що не ви играят ергени,
що не ви пеят калини?
Сватбари думат със сълзи:
- Как да ни свирят цигулки,
как да ни играят ергени,
как да ни пеят калини?
Когато насам идехме,
морето жертви искаше,
до три ми тежки курбана -
Стояна, млад младоженик,
с негово младо деверче
и с кръстниково детенце...
Стояновата майчица,
тя на сватбари думаше:
- Я да ви свирят гайдари,
я да ви пеят калини,
я да ви момци играят!
Стоян, млад младоженек,
с негово младо деверче
и с кръстниково детенце,
мокри си дрехи съблече,
сухи си дрехи облече
и го сред двори оставих,
на три ми пълни трапези.
Кат зачуха сватбари,
ей ги цигулки писнаха,
ергени са заиграли,
булите сладко запели.
Сватбата в село влезе,
Стоян, млад младоженек,
в черковата отиде
с негово младо деверче
и с кръстниково детенце.
Петрана, булка хубава,
пред черковата заведоха.
Вратата се затвориха,
кандилата са угаснали,
поповете са онемели,
даскалите оглушели.
Стояновата майчица,
тя на Петкана думаше:
- Петкано, булка хубава,
да не сме нещо роднина,
или си жълта еврейка?
Петкана се е навела,
на свекърва ръка целуна
и тихичко й продума:
- Аз не съм жълта еврейка...
Кога съм била мъничка,
мама от турци бягала,
в драките мене хвърлила,
а с брата ми избягала,
че ме евреи найдоха,
найдоха и отхраниха.
Тогаз Стояновата майчица
на ум си е наумила,
като от турци бягала,
момичето си хвърлила.
Като мама им издума,
вратите се отвориха,
кандилата са пламнали,
поповете тежко запели,
даскалите книга зачели.
Много се мама зарадва,
брат и сестра у тях заведе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012