* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

Мама Стефанча думаше:
- Стефанчо, мило мамино,
нещичко ще те попитам,
правичко да ми обадиш -
защо ти конче запряло,
дали от много каране,
или от лошо гледане?
- Далеч съм либе залюбил,
далеко, мамо, че много,
през море, през Черно море.
Него го викат Стефанка,
на едно сме име кръстени,
много сме лика-прилика,
като два стръка иглика.
Мама Стефанча думаше:
- Ще идем, чедо, ще идем,
ще идем да я вземем.
Ходили и се върнали,
голяма сватба вдигнали.
Като ги в черква завели,
завели да ги венчаят,
черквата се затворила,
попове онемели,
дяконите ослепели,
игумените оглушели,
всички се в чудо видели -
каква е тая работа,
да не сте нещо роднина,
роднина, престрековина?
Булката се обадила:
- Аз не съм жълта еврейка,
най съм си бяла българка!
Мене ме мама хвърлила,
кога Сръбското мурабе,
и ме евреи найдели,
найдели и намерили.
Тогаз се майка провикна:
- И аз имам дете хвърлено,
кога Сръбското мурабе!
Те били много роднина -
на едно са сърце лежали,
една са кърма сукали,
в една са люлка люлени,
брат, сестра - два близнака.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012