|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра
Направи Стоян, Стояне,
направи железни цървули,
още железна тояга,
че тръгнал Стоян да търси,
да търси лика-прилика.
Ходил е Стоян, ходил е,
ходил е девет години,
пак си Стоян не намери
за себе лика-прилика.
Че си отиде млад Стоян
в Борич, касаба голяма,
и там е Стоян намерил,
намерил Ганка Белканка.
Ганка по чушме ходеше,
между робинки вървеше,
двете скутови държаха
и три и пътя метяха.
Стоян на Ганка думаше:
- Ганке ле, бяла Беланке!
Стана до девет години,
лика-прилика не найдох,
ти си ми, Ганке, прилика!
Ганка Стояну думаше:
- Стояне, холан, Стояне!
Питай, Стояне, мама си,
дали ще каил да стани,
ти си ми чисто българче,
пак аз съм клета чифутка?
Стоян у тях си отиде
и на мама си думаше:
- Мамо ле, мила мамо ле!
Намерих лика-прилика,
прилика, Ганка Белканка,
тя си ме, мамо, проводи,
да ми те, мамо, попитам -
дали щеш каил да станеш,
да взема Ганка Белканка,
като е клето чифутче,
пък аз съм чисто българче?
Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Стояне, холам, Стояне,
чифутче става българче,
в черкова ща го заведем,
в черкова ще го прикръстим!
И Стоян стана, отиде,
напълни мешин дисаги,
напълни жълти алтъни,
че във Боргас си отиде,
на бяла чешма застана,
че пръсна жълти алтъни,
Ганка алтъни береше;
Стоян алтъни не гледа,
най Стоян гледа да вземе
хубава Ганка Белканка
и се на Бога молеше:
- Да си падне тъмна мъгла!
Де стоя Господ, та слуша,
паднала ми тъмна мъгла,
та си чифутче укрила;
във черкови го завели.
Черкви са се затворили
и попове опълтели.
Сват Неделко си продума:
- Стояне, холам, Стояне,
да не сте нещо роднина?!
Стоян Неделку думаше:
- Неделко, свато Неделко,
каква ще да сме роднина?
Ази съм чисто българче,
пък тя е клето чифутче...
Кога си са разпитали,
че то били брат и сестра.
Панагюрище (Миладиновци, № 76 - "Стоян и Ганка Белканка").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012
|