* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

Имала майка един син Стоян,
Стоян на майка думаше:
- Дали ме, мамо, грозен отгледа,
или ми е грозна премена,
кой годен, кой женен,
я ни годен, ни женен?!
- Не съм те грозен отгледала,
не ти е грозна премена,
ами съм, синко, ходила
по села и по градове
да ти диря лика и прилика.
Далеч съм, синко, ходила
и намерила лика-прилика,
ама не е българка,
от края на града Цариград.
Иди я, синко, доведи,
макар че е еврейка,
ама сте си лика и прилика.
Отишъл Стоян булка да си доведе,
а майка му болна легнала,
люта я треска сътресе.
Стоян си булка довел,
ама дома си не завел,
а право в черкова голяма.
Попове са го срещнали
и са врати отворили,
и са свещи запалили,
книги разклопили за венчавка.
Сами са свещи изгаснали,
сами се книги затворили
и попове онемели.
Па се попове сетили
и на Стояна казали:
- Стояне, ти млади Стояне,
да не сте нещо роднина,
роднина и порода?
- Как ще да сме роднина,
роднина и порода,
като тя е цялата еврейка,
а аз съм чист българин?!
Невеста си дума продумва:
- На мене, Стояне, е казвано,
че аз съм мъничка хвърлена,
в това турско мурабе,
майка ми е бягала,
та са ме евреи намерили,
намерили, па отгледали...
Отишъл Стоян при майка,
при майка, нея да пита.
Тя си дума продумва:
- Имаш, имаш, сине Стояне,
сестра мъничка хвърлена -
аз тебе носех, нея водех,
ама ми досади,
току през лозя вървяхме,
аз нея хвърлих, а пък тебе оставих.
Тя си и белег на дясна ръка има -
от куче хапана.
Отишъл Стоян при попове,
казал им, че сестра има хвърлена,
на дясна ръка от куче хапана
и на име е Марийка.
- Дръпни, Марийче, ръкава!
Тя си е ръкава дръпнала,
та тя е белег имала.
Па са извели брат и сестра,
и се хванали за ръка,
и си при майка отишли.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012