* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

Мама Димитри думаше:
- Хайде се, чедо, ожени,
себе си лика намери,
себе си лика и прилика,
да ходи твойто ходене,
твоите думи да дума!
Тръгнал Димитър да ходи
по села и градове,
себе си лика да търси,
себе си лика и прилика.
Най-подир е намерил
една жълта еврейка -
много й на него мязала,
на него й лика и прилика,
но негови думи не думала,
защото й жълта еврейка.
Тогаз на мама си думаше:
- Аз си, мамо, намерих,
себе си лика и прилика,
но мойте думи не дума,
защото й жълта еврейка!
А тя тогиз му казала:
- Иди я, синко, доведи,
първо ще я покръстиме,
тогиз ще ви венчаеме!
Като булката довели,
в черковата я увели,
поповете оглушели,
даскалите онемели.
Тогаз булката питали -
да не са нещо роднина.
Тя тогиз им казала,
че не е жълта еврейка,
ами е чиста българка:
- Като мурабето минало,
майка ми, като бягала
ме е на пътя оставила,
евреи са ме найдели,
и са ме отгледали...
Тогиз майката казала:
- Аз имам дете хвърлено,
с малък белег на крака.
Като й белег видяла,
майка си чедо познала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012