* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

Стояновата майчица,
тя на Стоян думаше:
- Хайде да те, мама, оженим,
оженим, още задомим.
Хубава мома намери,
на тебе, мама, да прилича,
на мене, мама, да мяза,
нашето ходене да ходи,
нашето шетане да шета.
Че стана Стоян, отиде,
възседна конче хранено
и тръгна булка да търси.
Девет села изходи
и в десето село навлезе.
Слънцето трепти, засяда,
моми за вода отиват,
Стоян се на чешма отбива
и си булка намери.
Много я Стоян хареса,
тя на него приличала,
пък на майка му мяза.
Не беше бяла българка,
най беше жълта еврейка.
Стоян на мома думаше:
- Много си, Янке, хубава
и на мене приличаш.
Ще ида мама да питам,
и ще дойда тебе да взема.
Стояновата майчица,
тя на Стоян продума:
- Вземи я, синко Стояне,
по-напред ще я кръщаме,
пък после ще я венчаем.
Когато в църквата влезли,
кандилата са угаснали,
поповете онемели.
Всички се чудят и маят,
и са булката питали:
- Каква е булка, защо е?
Тогава булката продума:
- Аз не съм жълта еврейка,
ами съм бяла българка.
Черкези в село като влезли
и са майка ми прогонили,
били сме брат и сестра,
майка ми, като бягала,
мене в храстите хвърлила.
Тогава ме евреи намират,
после ме мене отглеждат.
Тогава майка й викнала,
викнала и заплакала:
- Стойте, какво правим,
тази е Янка, нашата!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012