* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

Мама Димитра думаше:
- Ай, да те, мама, оженим,
прилика да ти намерим,
твойто ходене да ходи,
твойто думане да дума,
твоят мил поглед да гледа.
Стана Димитър, отиде,
ходил е малко, не много,
ходил е девет години,
па се Димитър завърна.
Мама Димитра думаше:
- Найде ли си прилика?
- Не можах, мамо, да найда
от своя вяра българска,
най си намерих прилика -
една ми жълта еврейка.
Мойто ходене тя ходи,
мойто думане тя дума,
моят мил поглед тя гледа.
- Иди я, майка, доведи,
доведи, да я прекръстим,
та тогава да ви венчейм.
Като в черкова влезнали,
вратата се затворила,
иконите се захлупили,
кандилата угаснали
и поповете онемели.
Димитър еврейки думаше:
- Помниш ли, жълта еврейко,
като си била мъничка,
да не сме нещо роднини?
- Аз не съм жълта еврейка,
най съм си бяла българка,
кога ме й мама родила,
тя ме й на пътя хвърлила,
на пътя, на кръстопътя,
та ме евреи найдели,
найдели и отгледали,
затуй съм жълта еврейка.
Тогаз се мама усети,
че има дете хвърлено,
на пътя, на кръстопътя.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012