* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

Димитровата майка,
тя на Димитър думаше:
- Хайде, мама, да те оженим,
оженим, да те задомим,
на тебе лика да вземем,
на тебе - лика-прилика,
а на мене - отмяна.
Ще ходиш, мама, ще търсиш,
тя твоя поглед да гледа
и твойте думи да дума!
Тръгнал Димитър да търси,
девет е села изминал,
в десето село навлязъл,
сред село хоро играе,
там си Димитър хареса
една си мома хареса -
тя неговия поглед гледаше
и неговите думи думаше.
На майка си хабер носи:
- Хубава мома намерих,
тя моя поглед гледше
и мойте думи думаше,
на лице бяла-червена,
на снага тънка-висока,
а по вяра - жълта еврейка...
Димитровата майка,
тя на Димитър думаше:
- Вземи я, синко, не питай,
щом си я, синко, харесал!
Димитровата майка
напълни жълта бъкличка
и при кръстника отива,
тя на кръстника думаше:
- Кръстнико, кръстнице,
елате да венчавате,
преди това ще кръщавате,
че булката е жълта еврейка.
Когато до черквата стигнали,
че черквата затвори,
злати кандила угаснали
и поповете онемели.
Слугите думат на Димитър:
- Какво е, Димитре, това чудо?!
Булка под було продума:
- Аз не съм жълта еврейка,
а най съм бяла българка.
Когато била войната,
войната, руско-турската,
всичките хора бягали,
аз съм на мама тежала,
че ме е мама хвърлила
и ме евреи намират,
и те ме отглеждат...
Тогава се баба провикна,
Димитровата майка:
- Аз имам чедо хвърлено!
Ти ли си чедо, Маринке?!
Тогаз се черква отвори,
злати кандила пламнали
и поповете запели,
а сватба назад върнали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012