* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

Мама Димитре думаше:
- Димитре, синко Димитре,
айде се, мама, ожени,
отмяна да ми доведеш,
на тебе много да мяза,
твойто думане да дума,
с твоя мил поглед да гледа,
твойто носене да носи.
Димитър майка си послуша,
че влезе в хладни яхъри,
че си кончето оседла,
със синьо го седло оседла,
с пъстри колани препаса
и се на конче преметна.
Отиде Димитър надолу,
надолу, още надалек,
че си Димитър намерил
една ми жълта еврейка
и си я у тях заведе.
На него много мязаше,
с негов мил поглед гледаше,
негово ходене ходеше,
негово носене носеше,
негово думане сал не думаше.
Като са в църква отишли,
в черква на венчаване,
кандилата са угаснали,
поповете онемели.
Димитровата майчица,
тя си булката питаше:
- Отде си и накъде си?
Да не сме нещо роднина?
Тогаз еврейката продума:
- Когато й било мурабе,
майка ми кат е бягала,
мене ме на път хвърлила,
евреи са ме найдили,
и евреи ме отгледали.
Тея думи кат продума,
кандилата светнаха,
поповете продумаха:
- Те били братец и сестра!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012