* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

Имала мама, имала
един го сина Димитър.
Мама Димитра думаше:
- Димитре, мамо, мамино,
да ходиш, мама, да търсиш,
прилика да си намериш,
на тебе, мама, да прилича,
твойто ходене да ходи,
твойто носене да носи,
твоя мил поглед да гледа!
Димитър дума мама си:
- Аз ходих, мамо, и търсих,
че си прилика намерих.
Много на мене прилича,
ала е много далеко,
татък ми долу, еврейско.
Евреи не се кръщават,
тя няма да е кръщавана.
Мама Димитра думаше:
- Макар да не е кръщавана
само да ти е, мама, прилика.
Като си еврейка донесем,
като я в черква въведем,
по-напред ще я кръстим,
подире ще ви венчаем.
Димитре, мама, Димитре,
налей си жълта бъкличка,
че си роднини калесай,
роднини, верни комшии,
и кръстника си Димитра!
Да вдигнем сватба голяма
и за еврейка да идем!
Че си налял жълта бъкличка,
че си роднини калесал,
роднини и верни комшии,
и кръстника си Димитра.
Вдигнали сватба голяма
и за еврейка ходили,
ходили и се върнали.
Като у черква влезли,
че се черквата затворила
и поповете онемели,
питропите окюрели,
даскалите оглушели,
кандилата угаснали.
Тогаз кръстник му продумал:
- Куме ле, куме Димитре,
я си еврейка попитай,
дали е от родом еврейка,
да не е пък бяла българка?
Димитър зинал, продумал:
- Ой, ми те тебе, еврейко,
от родом ли си еврейка,
да не си пък бяла българка?
Тогаз си еврейка продума:
- Аз не съм от родом еврейка,
а най съм бяла българка.
Когато бяхме мънички,
аз имах братец Димитър.
Като мурабе станало,
двама на пътя играхме,
от пепел купчинки правехме.
Минаха жълти евреи
и те ме мене откраднаха,
и ме в еврейско занесоха,
и ме еврейски научиха.
От тогаз съм жълта еврейка...
Пък моя братец Димитър,
имаше белег на гърба,
само по туй ще го позная.
Като му белега видели,
викнали, та заплакали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012