* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

Димитровата майчица,
тя на Димитра думаше:
- Димитре, чедо Димитре,
айде се, чедо, ожени,
себе си лика намери,
себе си лика-прилика,
на тебе, сино, да прилича,
твойто ходене да ходи
и твоя поглед да гледа,
и твойте думи да дума...
Стана Димитър, отиде,
извади конче хранено,
с синьо го седло оседла,
отиде Димитър да търси
себе си лика-прилика.
Ходил Димитър и търсил
тъкмо ми девет месеца,
не можал лика да найде
от свойта рода българска,
най си Димитър намерил
една ми жълта еврейка -
на него много приличаше,
негови думи думаше,
негова поглед гледала...
Че се й Димитър завърнал
и на майка си думаше:
- Мамо льо, стара мамо льо,
не можах лика да найда
от свойта рода българска,
най си, мамо льо, намерих
една ми жълта еврейка,
на мене много прилича!...
Димитровата майчица,
тя на Димитра думаше:
- Айде я, синко, доведи,
нека да й жълта еврейка,
най-напред ще я кръщаме,
и сетне ще ви венчейм!
Стана Димитър, отиде,
довее жълта еврейка.
Кат' са на черква отишле,
черквата се затворила,
кандилата са угаснали,
поповете са онемели,
даскали са ослепели.
Хора се чудом чудеха:
- Каква ли й тази работа,
да не са нещо роднина?!
Тогаз булката продума:
- Аз не съм жълта еврейка,
аз най съм бяла българка!
Като й мурабе станало,
всички хора бягали;
майка ми, като бягала,
мене на пътьо хвърлила,
евреи са ме найдили,
и те са ме отгледали,
затуй съм жълта еврейка...
Димитровата майчица,
имала дете хвърлено,
тя си детето познала.
Тогаз се й черква отвори,
кандилата са светнали,
поповете са продумали,
даскалите са прогледали,
че били братец и сестра...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012