* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

Димитровата майчица,
тя на Димитър думаше:
- Хайде се, чедо, ожени,
себе си лика намери,
себе си - лика-прилика,
на тебе да си замязва,
на майка ти да уйдисва!
Димитър майка послушал -
възседнал конче хранено,
отиде татък надолу,
себе си лика да търси,
себе си лика-прилика.
Ходил Димитър и питал,
не можал да си намери
от свойта вяра българска,
най си Димитър намерил
една ми пуста еврейка -
на него много мязала,
негово носене не носила,
негово думане не думала,
щото е пуста еврейка.
Димитър се назад повърна
и на майка си думаше:
- Не можах, мамо, да найда
от мойта вяра - българска.
Най си, мале мо, намерих
една ми пуста еврейка,
на мене много мязаше,
мойто носене не носи,
мойто думане не дума!
Димитровата майчица,
тя на Димитър думаше:
- Макар да й пуста еврейка,
иди я, сине, доведи,
само на тебе да мяза!
Димитър майка си послуша,
довежда млада еврейка.
Като са в черква, влезли,
в черква, на венчаване,
черквата се затворила
и кандила изгаснали,
попове са онемели,
владиките - оглушели.
Димитровата майчица
разпитва млада еврейка -
да не са нещо роднина.
Тогаз се еврейка обажда:
- Кога мурабе ставало,
майка ми, като бягала,
мене на пътя хвърлила,
евреи ме намерили,
евреи са ме отгледали,
затуй съм пуста еврейка...
Димитровата майчица
имала дете хвърлено.
Прегръща млада еврейка
и си я в къщи завежда.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012