* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

Гледала мама, хранила,
до един син Димитър.
Димитър голям порасна
и майка му тъй думаше:
- Димитре, чедо Димитре,
послушай, чедо, майка си!
Я иди в тъмни яхъри,
хранено конче изведи,
синьо му седло оседлай,
сърмен му колен препаши,
па и на него се качи.
Па иди, чедо, по села,
и по тези бели градове,
хубава булка намери,
на тебе, мама, да прилича,
твоя поглед да гледа,
твоите думи да дума.
Димитър майка послуша.
Па ходи далеч, па търси,
нийде си булка не найде,
от наша вяра, българск,
само си найдал Димитър
една ми жълта еврейка,
много на него тя прилича.
Той се назад повърна
и си на майка продума:
- Мале ле, стара майчице,
не можах булка да найда
от наша вяра българска,
ала съм, мале ле, найдал
една ми жълта еврейка,
не знае прежда да преде,
нито пък тъкан да тъче...
Майка Димитър думаше:
- Иди я, сине, доведи,
мама ще да я научи!
Димитър сватба вдигна
и за еврейка отиде.
Като я насам водеше,
право в църква влезнали,
първо да я покръсти,
после да се венчават.
Като до църква стигнали -
сама се църква затвори,
попове онемяли,
кандила ми изгасили,
само един се обадил
и на Димитър продума:
- Питай си, момче, булката -
от къде е, от кои е,
да не сте нещо роднина?!
Димитър еврейка попита,
а тя му тъй отговори:
- Аз не съм жълта еврейка,
аз съм бяла българка.
Мене ме мама хвърлила
в руско-турско мурабе,
евреи са ме найдали,
до сега са ме гледали.
Димитровата майчица
тогава се ясно провикна:
- Ти ли си, чедо Иванке,
ти ли си, дете хвърлено,
дето те мама хвърлила,
та брат ти те, мамо, намери,
за булка да те вземе,
та от ясно небе кръв вали,
че брат и сестра се женят?!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012