* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

Мама Димитру думаше:
- Ай да те, синко, оженим,
оженим, синко, задомим.
Димитър си мама послуша,
и тръгна Димитър да търси,
лика-прилика да найде.
Кат него кротко да ходи,
кат него милно да гледа.
Най-после Димитър намери,
кат него кротко да ходи,
кат него милно да гледа.
Не била бяла българка,
най била жълта еврейка.
Като се Димитър завърна
и на майка си думаше:
- Намерих, мамо, намерих
една ми жълта еврейка.
Тогаз се събират сватове
и за булката отиват.
Като в черквата отишли
сами се черкви затварят,
сами се кандила угасили.
Всички се чудом чудиха,
чудеха и се маеха.
Мама на булка думаше:
- Я кажи, булка, я кажи,
откъде ти е старината, родината?
Булка на майка думаше:
- Аз не съм жълта еврейка,
ами съм бяла българка.
Когато е била войната,
всички са хора бягали,
и моята майка бягала,
и мене ме е хвърлила.
Тогаз ме вземали евреи,
а братчето ми остана.
Тогаз се майка стреснала
и на Димитра думаше:
- Димитре, синко Димитре,
развържи бели одежди,
да ти се види белега,
та да те сестрица познае.
Тогаз се врати отворили,
и се кандила запалили.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012