* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

Мама Димитру думаше:
- Димитре, мило мамино,
хайде се, мама, ожени,
себе си лика намери,
себе си лика-прилика,
дето на теб прилича,
от теб да не се отлича.
Едно ходене ходете,
едно носене носете.
Стана Димитър, отиде,
прилика да си намери.
Вред ходи Димитър, вред търси.
Не можа да си намери
чиста бяла българка,
най си Димитър намери
една ми жълта еврейка.
А че си у тях отиде
и на мама си думаше:
- Вред ходих, мамо, вред търсих,
не можах да си намеря
чиста ми бяла българка,
най си аз, мамо, намерих
една ми жълта еврейка.
Мама Димитру продума:
- Да бъде, мамо, каквато ще,
иди я тука доведи,
тя ти е, мамо, на късмет!
Димитър сватба повдигна
и си за булка отиде.
Като я в село доведе,
в черквата я заведе,
заведе - да се венчават.
Черквата се затвори
и поповете онемяха,
епитропите оглушаха.
Сал млада кума продума:
- Идете, бе, повикайте,
стара кумица да дойде,
да види тази работа.
Като кумица отишла,
тя на кумата продума:
- Аз имам дете хвърлено,
детето беше момиче,
че го евреи вземаха.
Кат каза кумица тези думи,
черквата се отвори,
поповете продумаха,
епитропите прочуха.
Мама Димитру думаше:
- Аз те затуй проводих,
сестрата да си намериш!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012