* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

Мама Димитър думаше:
- Синко Димитре, Димитре,
хайде се, синко, ожени,
себе си лика намери,
себе си лика-прилика.
На тебе, холан, да мяза,
твойто носене да носи,
твойто ходене да ходи,
твоя поглед да гледа.
Ходил Димитър да търси,
не можал Димитър да найде,
хубава бяла българка.
Най си Димитър намери,
една ми жълта еврейка.
На него, холан, тя мяза,
неговото носене тя носи,
неговото думане тя дума,
неговото ходене тя ходи.
Тръгнали да ги венчават,
в черква, като влезнали,
кандилата угаснали,
поповете онемели,
един се друг питали:
- Да не сте нещо роднина?!
Булка под було продума:
- Аз не съм жълта еврейка,
най съм бяла българка.
Майка ми, като бягала,
бягала от турците,
мене ме майка хвърлила,
евреи са ме найдели.
Тогаз си майка продума:
- Аз имам дете хвърлено,
да не гледам да го убиват!
Младите били брат и сестра.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012