* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

Ходил е Тодор, походил,
ходил е лефтеровал е,
редом казите обидел,
казите и касабите,
приликата си да търси -
не можал да я намери.
Най-подир Тодор отиде
в Едрене Узун чаршия -
на Якубовото дюгяне.
Оттам момиче замина,
момиче - дюня гюзелим,
момиче ходи за вода
с калайдисани харкоми,
със бяло було на глава.
Като я Тодор погленна -
и кя му падна на сърце!
Тодор на Якуб думаше:
- Якубе, праматарю ле,
чие е това момиче,
дето оттука подмина?
А пък Якуб му думаше:
- Тодоре, холам, Тодоре,
че тва е мойто момиче!
Тодор му отговаряше:
- Якубе, праматарю ле,
даваш ли нея на мене,
вземаш ли мене за нея?
Якуб на Тодор думаше:
- Ако се вие искате -
и нея давам на тебе,
тебе вземам за нея!
Па се двамата сгодили.
В събота се сгодили,
в неделя ще се венчаят.
Като в църквата влягнали,
па се църквата затвори,
поповете онемяли,
псалтирето - ослепяли!
Та са се, гиди, събрали
от девекь села попове,
от десетото - владика.
Три деня молба правили,
три деня и три вечера,
дано се църква отвори -
църквата не се отваря!
Тодор еврейка попита:
- Мари, еврейко, еврейко,
как ти го кажат името?
Кя му еврейка думаше:
- Тодоре, любе Тодоре,
не съм жълта еврейка,
ами съм бяла българка;
като бозгунлук станало,
бозгунлук, бозгун години,
хората мряли от гладта -
кило бе жито хиляда,
килото мляко - пекьстотин.
Тя ме майка ми хвърлила,
другите деца да гледа,
да гледа и да изхрани.
Га са ме нашли евреи,
нашли ме - изгледаха ме.
Тодор му дойде на умът,
че тя майка му казвала -
че има дете хвърлено,
хвърлено и загубено.
Тодор Марийки думаше:
- Мари, Марийко, Марийко,
ние сме братец и сестра!
Тогаз се църква отвори,
поповете продумали,
псалтирето - прогледнали!
Тодор попове думаше:
- Попове, стара владика,
не пейте на венчаваньне,
ми пейте на кръщаваньне,
да кръстим бяла Марийка -
че сме братец и сестра!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012