* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

Димитровата майчица,
тя на Димитър продума:
- Сине Димитре, Димитре,
хайде се, сине, ожени,
себе си лика-прилика намери -
твойто ходене да ходи,
твойто носене да носи
и да е чиста българка!
Димитър майка послуша,
тръгнал е булка да търси.
Навсякъде ходил и търсил,
не можал лика да найде
от свойта вяра българска.
Той се назади повърнал
и на майка си продумал:
- Мале ле, стара майчице,
навсякъде ходих и търсих,
не можах лика да найда
от свойта вяра българска,
ами е жълта еврейка...
Димитровата майчица,
тя на Димитър пак дума:
- Иди я, сине, доведи,
първом ще да я покръстим
и после ще я венчаем.
Димитър майка послуша,
отиде, та я даведе.
Кога в черква влезнали,
черквата се затворила,
всички кандила изгаснали
и поповете изнемели.
Димитровата майчица,
тя на булката продума:
- Кажи ми, буле, кажи ми -
от де си и от къде си,
да не сме нещо роднина,
та това чудо станало?!
Булката тогаз продума:
- Мале ле, стара майчице,
като ме питаш, да кажа -
аз не съм жълта еврейка,
аз съм си чиста българка...
Мурабе, кога станало,
майка ми, кога бегала,
и тя е мене хвърлила,
те са ме евреи найдели,
та са ме евреи гледали,
затуй съм жълта еврейка!
Димитровата майчица -
имала дете хвърлено,
викнала, та заплакала,
и се детето прегърна.
Думали, раздумвали се,
питали, разпитвали се -
братец и сестра излезли.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012