* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

Мама Димитре думаше:
- Димитре, мило мамино,
хайде се, синко, ожени,
себе си лика намери.
Лика, Димитре, прилика,
твойто ходене да ходи, (2)
твойто носене да носи,
твоя мил поглед да гледа.
Ходи Димитър, търси я,
не можа да я намери
от свойта вяра българска.
Най си Димитър намери
една ми жълта еврейка,
много на него мязаше,
негово ходене ходеше,
негово носоне носеше,
негов мил поглед гледаше.
Мама Димитре думаше:
- Вземи я, синко, земи я,
макар да й жълта еврейка,
ний ще я, синко, прекръстим.
Като в черкови увлезли,
вратата се затворили, (2)
кандилата са угаснали,
поповите са онемели.
Тогаз майка му продума:
- Димитре, мило мамино, (2)
да не сте нещо роднина?
Тогаз булката продума:
- Знаеш ли, майко, помниш ли, (2)
мурабе като й станало, (2)
майка ми, като й бягала,
мене на пътя хвърлила.
Евреи са ме найдали, (2)
евреи са ме отгледали,
затуй съм жълта еврейка.
На ум й дошло на майка,
че има дете хвърлано.
Като тез думи издумала, (2)
черковите са отворили,
кандилата са светнали,
поповите са запели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012