* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

Остана Димитър сираче,
че го майка гледала.
Раснал Димитър пораснал
на двайсет години станал.
Димитровата стара майчица,
на Димитър думала:
- Сине ле, мамо, Димитре,
айде, мамо, да се ожениш,
да тръгнеш, мамо, по градове,
по градове и по села,
булка да дириш, на тебе да мяза!
Тръгнал Димитър по градове и села,
че си булка намерил,
на него мязала,
негови думи думала,
неговия поглед гледала,
но не е вяра българска
най ми е жълта еврейка,
та не е славна българка...
Кат се назад Димитър завърнал,
при старата му майчица,
на майка си думаше:
- Аз си булка, майко, намерих,
на мене много мязаше,
мойто ходене ходеше,
мой ми поглед гледаше,
но не е вяра българска.
Майка му казала:
- Макар и жълта еврейка -
нея ще доведеш;
първо ще я кръстиш,
а второ венчило ще сложим!
Като я в черква увождат -
всичките кандила изгасили
и поповете онемели,
че пита слугата Димитрова майчица:
- Да не си, бабо, нещо роднина?!
А бабата отговаря:
- Не съм нищо роднина,
тя не е вяра българска.
Слугата повторил, та питал:
- Я я, бабо, попитай,
да не е вяра българска?
Еврейката отговорила:
- Аз не съм жълта еврейка,
най съм славна българка!
Кога е война имало,
мама от турци бегала,
мене на пътя хвърлила,
мен ме евреи найдили,
та ме евреи отгледали,
затова съм жълта еврейка,
а не съм славна българка!
Димитрова стара майчица,
тя имала дете хвърлено,
като от турци бягала
и си детето на пътя хвърлила.
Така изнамерил Димитър сестра си.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012