* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

- Кой годен, кой женен,
а ази - ни годен, ни женен!
Дали ме грозен отгледа,
или ми грозни дрехи направи?
Майка Стояну думаше:
- Нито те грозен отгледах,
нито ти грозни дрехи направих,
ала си лика ти немаш
в нашето село мънинко!
Я иди, синко, надоле,
по села и градища,
та да си лика намериш,
ликата и приликата!
Стоян си майка послуша,
та па отишъл, отишъл
по села и градища,
минал е Стоян девет села,
девет села и града,
в десето село бърже влезнал;
тамо си мома намери -
негово ходене ходеше,
негови думи думаше,
ала е пуста еврейка.
Стоян се назад повърна,
на майци си да каже,
че си мома хубава намери -
негово ходене ходеше,
негови думи думаше.
Майка Стояну думаше:
- Я иди, синко, я доведи,
какво от туй, че е еврейка!...
В събота срещу неделя
Стоян си булка доведе;
в неделя на черква идоха.
Като във черква влезнаха,
вратите се бърже отвориха,
кандилниците изгаснаха,
поповете занемяха.
Мама Стояну думаше:
- Да не си, синко, греховен?!
Стоян на майка думаше:
- Аз не съм, майко, греховен,
ала ми е булка чуждоверка.
Булка Стояну думаше:
- Аз не съм чуждоверка,
ами съм чиста българка;
кога си турци дойдоха,
мама ме на път хвърлила
евреи са ме вземали,
вземали и отгледали!
Майка Стояну думаше:
- Стояне, синко Стояне,
кого за булка ще вземеш?!
Бърже се, синко, прекръсти,
прекръсти и помоли,
твоята майка и тебе,
твойта сестрица нек опрости...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012