* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

Майка на Димитър думаше:
- Синко Димитре, Димитре,
ожени ми се, ожени,
ала си лика намери,
лика, още прилика,
твоето ходене да ходи,
твоята дума да дума,
твоят ми поглед да гледа!
- Я съм си, мале, намерил,
ала не е бяла българка,
най си е жълта еврейка...
Майка на Димитър думаше:
- Доведи я, синко, доведи,
първо ще я прекръстим,
после ще я венчаем!
Отиде Димитър, доведе я.
Като към черква тръгнали,
сама се черква затвори,
кандилата угаснали,
попове онемели.
Тогава на булка рекли:
- Да не сме нещо роднина?
А булка дума, продума:
- Аз не съм жълта еврейка,
а най съм бяла българка.
Кога съм била мънинка,
тогава ме мама хвърлила,
та са ме евреи найдели.
Тогава кандилата светнали
и поповете запели,
тогава са се разбрали,
че ми са двамата -
брат и сестра излезли.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012