* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

Димитровата майчица,
тя на Димитра думаше:
- Димитре чедо, мил мамин,
хай да те, мама, оженим,
дорде си малък и глупав,
дорде ти булче прилича.
Да станеш рано зарана,
да вземеш конче вранево,
че България обиколи,
лика-прилика намери.
Димитър мама послуша,
взема си конче вранево
и България обиколи,
лика-прилика не намери.
Във втора държава отиде,
във втората къща отиде,
лика си прилика намери,
на него мяза, прилича,
ала не беше българка,
най беше жълта еврейка.
Димитър мама думаше:
- Лика-прилика намерих,
ала не е, мамо, българка,
най си е жълта еврейка,
ще ли ми, мамо, позволиш
ази нея да си взема?
Мама Димитре думаше:
- Вземи я, мама, вземи я,
вземи я и я доведи.
Димитър взема Еленка,
като в черкова отидоха,
вратите се затвориха,
поповете онемяха
и си певците оглушаха.
Мама Димитре думаше:
- Я питай, чедо, булката,
булката, чедо, Еленка,
да не сме нещо роднина.
Димитър дума Еленки:
- Я казвай и аз да казвам,
да не сме нещо роднина,
защо ми стана туй чудо?
Казва Димитър Еленки,
излезли братец и сестра.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012