* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

Мама Димитър думаше:
- Димитре, синко Димитре,
хайде да те, мама, оженя,
ликата да си намериш,
ликата и приликата,
и на тебе да мяза,
твойто ходене да ходи,
твоя мил поглед да гледа,
и твойте думи да дума!
Димитър конче оседла,
тръгна ликата да си търси,
ликата и приликата.
Ходил Димитър и търсил
цели ми десет недели,
че се назад повърна
и на майка си думаше:
- Аз ходих, мамо, и търсих
и си ликата намерих,
ликата и приликата.
Мойто ходене ходи,
моя мил поглед гледа,
мойте думи не дума.
Тя не е бяла българка,
ала е бяла еврейка...
Димитровата майка,
тя на Димитър думаше:
- Я иди, синко, доведи,
макар да е бяла еврейка,
по-напред ще я кръстим,
а сетне ще я венчаем.
Димитър мама послуша,
отиде и я доведе.
По-напред са я кръстили,
кръстили и миросали,
и са сватба почнали.
Тръгнали да ги венчават.
Като до черква стигнали,
вратите се затворили,
даскали онемели,
попове са оглушели,
всички се хора чудели,
чудели и се маели,
за това чудо голямо,
дали щото е еврейка.
Булка се под було обади:
- Аз не съм бяла еврейка,
а най съм бяла българка.
Кога мурабе й станало,
кога българи бягали,
мойта ме майка хвърлила,
че ме евреи намират,
намират и ме прибират,
затова съм бяла еврейка.
Димитровата майка,
тя се изясно провикна:
- Аз имам чедо хвърлено,
кръстено, немиросано,
със голям белег на ръка.
Че й ръкава вдигнали
и й белега видели.
Тогаз ги майка прегръща,
прегръща и им приказва:
- Че вие сте братец и сестра!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012